Спектрофотометрите са оптичени уреди, които се използват за измерване на даден спектър и измерват функция на интензитета на излъчване/поглъщане в зависимост от дължината на вълната. Te намират широко приложение в биологични, химични, клинични и екологични изследвания. Чрез измерване на интезитет на преминалата светлината, методът може да се използва за определяне на концентрацията на разтвореното вещество в пробата.В зависимост от използваният спектър на светлината спектрофотометрите се делят на VIS (работещи във видимият спектър на светлината от 320 до 1100 nm) и UV-VIS спектрофотометри (работещи в областта на ултравиолетовата и видимата светлина от 240 до 1100 nm).
Основните части на спектрофотометъра са източник на светлина, колиматор (леща или фокусиращо устройство за предаване на силни и прави лъчи), монохроматор за разделяне на лъчи с различна дължина на вълната и селектор за дължина за избор на вълната с желаната дължина на вълната, също държач за проба (место където се поставят кюветите с прожа), фотодетектор и екран, показващ резултатите от детектора. Най-новите уреди са директно свързани с компютър, където могат да се контролират експериментални параметри и да се покажат резултатите.
Концепцията за спектрофотометрията
Лъчът, изпратен към пробата, се състои от фотонен лъч (светлина. Когато фотоните се срещнат с молекулите в пробата, молекулите могат да абсорбират част от тях, да намалят броя на фотоните в лъча и да намалят интензитета на преминалата светлина.
Пропускливостта (Екстинция) е част от светлината, преминала през пробата. Определя се като интензитет на светлината, преминаващ през пробата към интензитета на падащата светлина. Абсорбцията е обратна на коефициента на пропускане, съответстващ на количеството, измерено от спектрофотометъра. Според абсорбцията концентрацията на пробата от разтвора може да бъде определена от закона на Ламберт, който показва, че има линейна връзка между абсорбцията и концентрацията на пробата.